Гласът на Maura

Здравей, нека се представя: казвам се Maura. Преди известно време се запозна с майка ми Anna и прочете за нейните erbazzoncini. Това, което не знаеш, е, че днес, когато ги приготвя, използва зеленчуците, които съпругът ми отглежда в нашата зеленчукова градина. Моята история обаче е малко по-различна от нейната: винаги съм работила като счетоводителка и когато се омъжих, наистина не умеех да правя нищо в кухнята. Един ден помолих майка ми да ме научи на трите-четирите рецепти, които най-много харесвах, и ги преписах в бележника от 1980, който пазя и до днес.

Нашите рецепти са си наистина наши. Когато говорим за „кюфтета“, всъщност имаме предвид „кюфтетата на баба Anna“, да няма съмнение. Една от рецептите, които децата обичат най-много, несъмнено е minestra imperiale (императорска супа): приготвя се с Parmigiano Reggiano, яйца и брашно. Пастата, която се слага в супата, прилича на омлет с дебелина около половин сантиметър, с щипка сол. Някои добавят и смляно индийско орехче, но според мен децата обикновено не го харесват. Пастата се пече в гореща фурна около десет минути, докато стане златиста, след което се охлажда и се нарязва на малки кубчета. Това беше идеалната рецепта за празненства и сватби, а и беше удобна, защото можеше да се приготви няколко дни предварително. По две супени лъжици във всяка чиния, малко горещ бульон и щеше да стигне дори за петдесет души.

През студените зимни месеци minestra imperiale е истински любимец на нашата трапеза. Имам голям късмет, защото съседката ми е фермерка и отглежда петдесет кокошки. На всеки три дни се оказва с изобилие от яйца, които най-мило раздава на целия квартал. През пролетта и лятото използвам част от яйцата, за да приготвя наведнъж повече порции от пастата, които после замразявам за зимата.

Когато готвя по семейните ни рецепти, майка ми казва: „Много те бива, десет пъти, дори сто пъти по-добра си от мен“, но аз не ѝ вярвам, защото тя винаги е била истински творец в кухнята. Допреди няколко месеца умееше да разточва на ръка най-тънките кори за домашна паста. Гледах ги срещу светлината и се чудех как успява да го направи. Аз едва успявам да направя gnocchi (при които няколко дупчици в тестото не са проблем), но тестото за cappelletti трябва да се разточи бързо, за да не изсъхне, защото тогава cappelletti се затварят трудно. На нея това ѝ се удаваше без никакво усилие. После ние, дъщерите ѝ, четири сестри, се нареждахме около масата и не след дълго... имахме достатъчно cappelletti за всички!

Днес използваме машина за паста, но за щастие все още имаме онези мигове, когато всички сме заедно в кухнята. Започваме още през ноември: избираме някоя събота, неделя или просто една сутрин, когато сме свободни от ангажименти, и се залавяме с приготовленията за Бъдни вечер. Сега вече сме доста, почти тридесет души: всички отиват на вечеря у Chiara, защото нейната къща е най-голяма. Нашите рецепти винаги ще бъдат с нас, а също и с децата ни, защото баба Anna ги записа всичките в една книга за тях.

Има хора, които предават пръстен или часовник от поколение на поколение, а други рисуват историята на семейството си или я записват в книга. Ние разказваме нашата чрез рецептите си — ястия, които са били с нас в празнични моменти, а също и в трудни времена. Това са ястията, които са ни чували да се смеем, може би дори да спорим и да си говорим за какво ли не. Както казах в началото, това са рецептите, които са си наистина наши, и ги пазим като най-скъпите си спомени.

Рецептата на Maura: minestra imperiale (императорска супа)

Съставки
150g настърган Parmigiano Reggiano
150g грис или брашно
100g масло или маргарин
4 яйца
50g ситно нарязана mortadella (по желание)
Смляно индийско орехче (по желание)

Начин на приготвяне
Разтопи маслото или маргарина и след това смеси всички съставки. Намажи форма с мазнина, изсипи тестото и го разстели. Печи в умерено загрята фурна за 15-20 минути. Нарежи пастата на малки кубчета и я свари във врящия бульон.

 

Автори:
Текст от Carlotta Fiore
Снимка от Diego Rosselli